Това няма да бъде поредната статия, в която ще са описани „лесни“ трикчета/ стъпки, които като приложиш веднага и ще се справиш с изкушенията от захар и тесто, които те заобикалят.
НЯМА ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА, С КОЯТО ДА ПРЕМАХНЕШ ВСИЧКИ ЛОШИ НЕЩА, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ ПО СВЕТА И ДА ЗАЖИВЕЕШ В УТОПИЯ ОТ РАДОСТ, ЩАСТИЕ И ЛЮБОВ.
ЛАМПАТА НА АЛАДИН НЕ СЪЩЕСТВУВА, ЗА ДА Я РАЗТЪРКАШ И ДА ИЗЛЕЗЕ ДУХА ОТ НЕЯ, КОЙТО ЩЕ ТИ СБЪДНЕ ВСЯКО ЕДНО ЖЕЛАНИЕ С ЩРАКАНЕ НА ПРЪСТИ.
НЯМА ВЪЛШЕБНО ХАПЧЕ, КОЕТО КАТО ИЗПИЕШ, И МОМЕНТАЛИЧЕСКИ СЕ СТОПЯВАТ ВСИЧКИ МАЗНИНИ И ИЗЛИШНИ КИЛОГРАМИ, А ТИ ПРОДЪЛЖАВАШ ДА СИ ХАПВАШ ЛЮБИМИТЕ ИЗКУШЕНИЯ БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ.
Лежа си в леглото и си мисля… Страдам ли от емоционално хранене? Какво в действително представлява емоционалното хранене? Много статии изчетох по този въпрос, но така и не ми стана ясно, какво представлява емоционалното хранене. На повечето места просто дават различни съвети, с които може да се справиш с „тъпченето в моменти на слабост“. А дали те работят?!?? Е, за мен – НЕ!
Следващата ми стъпка беше да отида на психолог, който тясно работи с хора с хранителни разстройства, защото, ако не друго, поне разбрах, че емоционалното хранене е хранително разстройство! Психологът ми каза, че всъщност аз не страдам от емоционално хранене. При мен самоконтрола, самодисциплината и самонаказанията са в излишък. Основното и най-важното нещо, което осъзнах е, че не трябва да се обвиняваме, после да се мразим и накрая да се саботираме. Това е един затворен, омагьосан кръг, от който много трудно се излиза… и дори да не страдаш от емоционално хранене, в един момент се случва точно това!
Какво имам предвид? Това ще научиш малко по-късно. Така че остани с мен до края!
Но, първо, нека продължа с дефиницията за емоционално хранене, или по-скоро личната ми интерпретация със сблъсъка с това разстройство: Желанието да се тъпчеш със сладко, много сладко, и все „лошо“ сладко (бяла захар и тесто) след вечеря, или в късните часове на нощта, или по всяко време.
Първоначално, смятах, че това е просто лакомия, стари навици, обаче започнах да си водя дневник (в главата, после и истински) и всъщност осъзнах, че с това тъпчене, с храната аз се опивам да запълня празнините в мен, които са се получили от различни външни фактори, като например:
- Проблеми с гаджето,
- Проблеми в работата,
- Парични затруднения,
- Някой приятел или колега ме е обидил, засегнал ме е… На пръв поглед е нещо незначително, но като остана сама и го преживявам много дълбоко и лично.
Най-интересното е, че търся шоколади и бонбони, и в моментите, когато съм щастлива, напълно удовлетворена от себе си, от работата си, от комуникацията с хората, но вече като награда, а не като запълване на „ямата“ вътре в мен:
- Награда за края на тежката седмица,
- Награда за доброто справяне от трудна ситуация в работата,
- Награда за това, че съм приключила всичките си дневни задачи + още допълнителни,
- Награда за хубав разговор с приятел…
Дааа, мога да продължавам още дълго, защото възможностите на човек да си измисли всевъзможни оправдания, за да си разреши да направи това, което иска, са безгранични.
И, сега стигаме до най-интересното!
Вече съм си разрешила да се натъпча с „боклуци“, а може и да не са „боклуци“, може просто да съм прекалила с количеството храна и така да съм си повишила дневния прием на калории, което също не е по-добре… И продължението е, 5 минути кеф и след това започват самообвиненията: „Ама защо трябваше да го направя? Не ми стана по-хубаво? Сега даже ме боли корема!“, после идва омразата: „Как не мога да се гледам? Как не мога да се понасям? Какво си причинявам? Но защо?“ и на края, изводът: „Така и така съм съгрешила, така и така всичко прецаках, така и така не се чувствам добре, дай да си взема палачинка със сладолед!“ И всичко започва отначало… Именно за този омагьосан кръг стана на въпрос в началото… След самообвинението пак идва ред на тъпченето и така до безкрай!
Емоционално хранене е, когато отвориш хладилника и започнеш да се тъпчеш с всичко – сладко, солено, тестено, плодове, зеленчуци, каквото ти падне, каквото има. Не подбираш храната, просто искаш да запълниш празнината в себе си… Да, и такива моменти съм имала, и точно след тях съм се чувствала най-ужасно, най-много съм се мразила!
ТИ БИЛ ЛИ СИ ТУК? ПРИПОЗНАВАШ ЛИ СЕ В ГОРНИТЕ РЕДОВЕ? УСПЯ ЛИ ДА СЕ СПРАВИШ ИЛИ ОЩЕ СЕ БОРИШ СЪС СЕБЕ СИ?
Аз все още се боря… Моята борба започна от преди 4 месеца. Като преди тях 6 месеца бях напълно стриктна в хранителния си режим, не ми се дояждаха никакви „боклуци“, не изпитвах нито физически, нито емоционален глад, изчистих излишните мазнини и килограми, постигнах ТОП формата си. Всичко беше повече от перфектно, докато… не започнах да прекалявам с фъстъченото масло – моето щастие и моята слабост! После се появиха ядките, после протеиновите барче, и после всичко останало…
Не мога, а и не искам да ти дам съвети, как да се справиш с „тъпченето“. Тях може да ги намериш навсякъде из интернет. Понякога действат, понякога – не!
Най-важното, което разбрах, от терапията и от личния ми опит е да си позволиш! Позволи си да прекалиш с храната, позволи си да си купиш някой „боклук“ от магазина и да се натъпчеш! Понякога наистина имаш нужда. Позволи си и не се обвинявай! Не се мрази! И така тези моменти на слабост ще започнат да намаляват и ти все по-малко и по-малко ще изпитваш необходимост да запълваш „пропастите“ в теб с храна.
Изключително много помага и подкрепящата среда. Бъди сигурен, че има и други хора, които имат или са имали същия проблем. Полезно е да научиш, как те са се справили, как се справят, какво им помага. Изключително важно е да не си сам, да имаш приятел, опора, подкрепа, да има на кого да разчиташ, на кого да се обадиш в труден момент.
АКО ТИ ПИСНА ДА СЕ БОРИШ САМ И ВСЕ ДА ЗАПОЧВАШ ОТНАЧАЛО, ЕЛА В ОТБОРА И СЕ СДОБИЙ С ТРЕНЬОР, ПРИЯТЕЛ И ОПОРА!
Това беше една лична изповед, с която се надявам да те докосна и да ти дам сили, че има шанс, има „светлина в тунела“ и когато силно желаеш, когато се бориш и не се отказваш, и най-важното, когато имаш подкрепата, ТИ ще се справиш с това предизвикателство, с този период от живота ти! Да, това е период, след който ти ще излезеш по-силен, по-опитен, по-знаещ, по-можещ! Вярвам в теб, повярвай и ти!